От кръчмата се носеха весели песни и глъч, които кънтяха из цялата долина. Малките ѝ зацапани прозорчета изпускаха мъждиви ивици светлина, които постепенно се топяха в мрака. Малката вратичка се открехна и отвътре залитайки и все още с песен на уста излязоха трима каруцари. След което се подпряха един на друг и залитайки се отправиха към плевнята. Едва преминали входа ѝ дружно се сгромолясаха в сеното. То изподра разголените им гърди и ръце, но те не усетиха нищо, защото сънят вече ги бе надвил. Гостилницата бе притихнала. Чуваше се тихия ромон на близкия поток и похъркването на гостите. Прозорците бяха помръкнали и единствената светлина в момента идваше от припукващата жарава в огнището. Средния колар се размърда и навдигна от сеното и се огледа с все още замаян поглед. Другарите му похъркваха доволно в сеното, всеки завъртял се по странен почти невъзможен начин. Залитайки и подпирайки се на стената той успя да излезе от плевнята. Подпря глава в стената и заопипва панталоните си. Намери връвчицата, дръпна я и най-накрая я развърза. След миг се чу шум от течаща вода. След това каруцарят се отправи към оборите оправяйки панталоните си. Ризата му бе все така разтворена и под лунната светлина се виждаше големия му гръден кош. Навитите ръкави пък разкриваха силните му ръце свикнали на тежък труд. Калпакът му бе паднал някъде в сеното и сега се виждаше гъстата му рошава коса от която все още стърчеше слама. Спря се пред коня си и го погали по муцуната. Животното изпръхтя щастливо и облиза ръката му. Той продължи нататък и обиколи всички коне и след като се увери, че са добре излезе на двора. Дворът бе колкото една малка нива, ограден с дървена ограда и много орехи, които през горещите летни дни хвърляха сянка под която да се скрият гостите на хана. Самият двор бе препълнен с каруци натоварени с различни стоки. Той тръгна към техните каруци, като внимаваше да не се спъне в някой от многобройните коловози, оставени от каруците, набраздили двора. Всичко беше наред и тъкмо си мислеше да полегне отново, когато дочу смях. Спря се и се ослуша и тъкмо когато реши, че му се е сторило го чу отново. Звънък и висок, като на девойка. Ослуша се пак, да не би някой да се забавлява в хана, но смехът идваше отдалеч, сякаш понесъл се на ромонът на потока. Запасал нож в пояса си и със сопа в ръка той тръгна бавно към потока.