Днес няма приказка, съжалявам... Ако се оправя до вечерта или ме навести някое друго чувство освен това натегнало се на врата ми като воденичен камък, може и да има нещо що годе продуктивни от моя страна :)
Причината да няма приказка за днес е последица от множество малки случки пренебрегвани през времето и оставяне да се събирят не в чашата на търпението, ами направо в следващия сервиз, така че помислете преди да четете нататък.
Та случвало ли Ви се е да се срщнете с един от онези хора, които са самото олицетворение на добротата, позитивността, милосърдието и радоста. Е няма как да не сте срещали такива прелестни индивиди, които ви замайват главата с няколко думи и усмивка, обещават ви светло бъдеще и каквото още там се върти в малката Ви глава /хората с големи глави да не се обиждат/. И така след много приказки и някоя и друга изпита бира решавате, че това ще е човекът, с който ще си гледате филми, ще разцъквате игри в мрежата, ще си говорите, а в почивните дни ще ходите по барове. Страшно примамлива идея като за нов приятел, който смята и да бъде ваш съквартирант.
Вие се навивате и ето Ви в новата бърлога стоварили нещата и наслаждавайки се на придобивката отваряте по бира, за да полеете. Всичко е страхотно, разделяте си стаите, подреждате всичко, че и хазяйнът е пич. И цялата тази идилийка продължава до идването на третата седмица в която разбирате, че съквартиранта Ви буквално е едно чудовище спрямо маниерите си - орига се шумно, оставя куп мръсни чинии, пуши на всякъде, а да не говорим, че и тръска на пода. След което на сутринта докато Вие бързате за работа започва да Ви се жалва каква кочина е и как трябва да изчистите. Разбира се Вие си мислите, че е нормално някой, който се занимава с изкуство да има и такива периоди или пък просто да му е кофти след скандал я с гадже я с приятел и тихичко влизате в ролята на чистач.
Ето че идва време за плащане на наема и видите ли другарчето Ви по покрив е закъсало с пари, които не му били преведени и куп други причини, но само няма да спомене, че ги е опукало още преди седмица защото се тъпче като прасе и обича често да излиза по заведения. Е какво пък - казвате си - и на мен ще ми се наложи и той ще ме отмени някой път - бръквате и плащате. Разбира се, това е само, за да не Ви изритат от там и вместо той да се чувства неудобно, че Ви дължи пари, Ви кара да се чувствате виновен за това. Картинката се повтаря за ток, вода и интернет. Вече сте си научили урока и го предупреждавате от рано, но щете неще ще платите отново и после ще се стискате като църковна мишка докато той не благоволи да Ви върне парите.
А какво стана с приятната, добра, мила личност с която сте щели да пийвате в почивните дни навън - ще попитате Вие. Ами не беше нито толкова приятна, добра и мили, камо ли да става за пиене на бира. Най-добре май наистина се опознава някой когато живееш с него, защото точно тогава маските му се пропукват - усмихва се вежливо пред съседи и хазяи, а като няма кой да го чуе започва да мрънка колко досадни били едните, дечицата на другите били гадни изродчета, защото викали на обяд и го будели, а последния бил тъп селяк. Та какви гадни изродчета, ще са едни невръсни деца, които няма как да се контролират още, а плачат щом мама не е наблизо или чуят чудовището от съседната стая да крещи диво. Дам, и това чудовище се оказва не кой да е, а вашия съквартирант, решил че перфектното време да набузи колоните на поредния шутър е само около два часа преди полунощ и не му стига това, ами трябва и той да крещи като луд, че да го чуят не в целия блок, ами направо в съседния. И когато в пет сутринта отидете при него, с кръвясали очи, все още крещящ с пълно гърло и му кажете, че децата на съседите не могат да спят и плачат, той ви поглежда с тъп поглед и казва - ми тия диванета ме будят на обяд... Даже не разбира или не иска и да разбере тънкия навек, че Вие също не може да спите, а скоро и ще ставате за работа.
Ето идва и зимата, е да благодаря, че тази беше сравнително мека, и съквартирантът Ви набузва климатици и духалки на макс, защото му е студено и той трябва да се разхожда по къс ръкав или направо по пижама, а когато получите сметката за ток веднага започва да търси вината у другите - лошо оплатнение, надписали са сметката, крадът от тока съседите и всевъзможни други простотии. И въпреки, че Вие сте техник жичкаджия, той упорито отказва да Ви послуча, че всичко е защото използва неправилно енергията.
Минавате и тази криза и тогава идва следващата - той започва да се оплаква за щяло и нещяло и да оплюва така прекрасната квартира, която той лично е избрал в началото. Слушате неща от сорта на защо изгоря крушката, хазайна трябва да я смени - ние сме бедни, крадат ни отново от тока, прекалено е студено, много е мръсно, има влага и т.н.
Най-сетне другарчето решава да се изнесе, но и това не е безпроблемем процес, който става от раз - няколко пъти се кани и отказва, гонейки по този начин намерените от Вас кандидат съквартиранти. И ето че пак си остава да живее с вас, да мрънка, цапа, вика и оплаква. И тогава в един прекрасен слънчев ден, без предупреждение се изнася оставяйки Ви сам чудещ се от къде ще го търсите този нов съквартирант.
Е късмета поне е на ваша страна и старо другарче Ви се притича на помощ оказвайки се точно това за което се е представял предишния ви съквартирант. И така минава се кратко време докато не ви звънне бившия ви съквартират казващ, че трябва да се видите, защото по случайност е "взел" със себе си някои ваши неща, а когато се видите започва да ви натяква как му дължите пари. Когато не се получи, започва да мрънка как бил закъсал с парите и прочие и така докато не го отрежете тотално. Тогава виждате или по-точно чувате през телефонната му слушалка всичко което е таи за вас, че и отгоре, полято обилно с омраза, която сте незаслужили.
И така, ако сте стигнали до тук се надявам ако не сте харесали текста, поне да научите урока - не винаги хората, които Ви предлагат светло бъдеще на думи го виждат за Вас и е по-добре да взимате от рано твърди мерки срещу такива чудовища с усмихнати маски пред себе си...