Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2015 00:55 - Момичето което мечтаеше
Автор: greenwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 925 Коментари: 0 Гласове:
0



Събуди се посред нощ, лек ветрец галеше голата ѝ кожа карайки я да настръхне. Простена недоволна, че се е събудила толкова рано, изправи се бавно и седна в леглото. Разтърка сънените си очи, протегна ръка и напипа ризата преметната върху облегалката на стола. Изправи се и облече ризата без да я закопчава, наслади се на приятния допир на гладкия и хладен плат по настръхналата ѝ кожа.
            Нощта беше безлунна и стаята бе потънала в дълбоки сенки, но тя не светна нито една лампа докато внимателно се движеше между мебелите. Ярката светлина дразнеше очите ѝ, а точно сега, когато се бе събудила, не ѝ се искаше да се ядоса и раздразни от това.

            Вече беше пред хладилника, когато странна и нова миризма достигна до нослето ѝ, отвори хладилника и подуши като някое диво животно. Когато се увери, че не е от там се изправи и се завъртя следвайки с нос миризмата. Присви леко очи и забеляза в тъмното едва мъждукащ проблясък. Посегна към кухненския плот и взе един солиден нож, завъртя ръката си зад гърба прикривайки ножа. След малко промуши ножът под ризата си и потръпна от удоволствие и нетърпение когато острието докосна голият ѝ гръб. Прехапа леко устни, зачуди се за миг след което тръгна с тихи и предпазливи стъпки сякаш не е човек, а котка пристъпяща грациозно в мрака.

            Спря на няколко крачки от свещта, да беше свещ, а след нея на още няколко метра имаше още една, а доста по-назад едва се виждаха отблясъците хвърляни от пламъка на следващата свещ. Огледа се внимателно и пристъпи внимателно на моравата. Свежата трева се плъзна по стъпалата ѝ, погали ги и ги обгърна, почти ѝ се прииска да притвори очи и да замачка с пръсти тревата, но бързо се отърси от това си желание и тръгна към следващата свещ прикривайки се в сенките и избягвайки светлината.

            Колкото повече следваше свещите толкова повече се отдалечаваше от къщата си. Вече бе прекосила моравата с зелената трева, която галеше стъпалата ѝ, и вече пристъпяше в гората ослушвайки се за издайнически звуци. С навлизането ѝ в гората свещите ставаха все повече и повече, а пътеката се стесняваше, че накрая ѝ се наложи да върви покрай свещите. Постепенно дърветата се разшириха и пред нея се разкри малка и скрита поляна заградена плътно от дървета и високи храст. Свещите водиха към центъра ѝ и се извиваха като драконова опашка около тъмен и лъскав предмет в чиято повърхност се отразяваха трепкащите пламъчета на свещите.

            Огледа внимателно поляната, опита да пробие и зад тъмните сенки в края на поляната, но очите ѝ вече бяха привикнали към бледата светлина на свещите. Изглеждаше ѝ безопасно, но всичко това беше прекалено странно дори за нея. Допирът на стоманата до кожата ѝ ѝ върна увереността и тя пристъпи напред, после направи още една крачка и замръзна. Чу се съскащ звук, а после още един и още един, нещо студено се плъзна бавно по рамото ѝ и се спусна надолу по извивките на гърба ѝ. След малко дъждовните капки забарабаниха по листата на дърветата, свещите засъскаха и запукаха недоволно и единственият звук който тя чуваше по-добре от всички други беше биенето на бясно препускащото ѝ сърце. Ама че страхливка, помисли си тя и продължи напред, но без да отпуска хватката около дръжката на ножа.
            Свещите започнаха да гаснат една по една, ризата ѝ бе вече мокра, а сенките сякаш се сгъстяваха и обвиваха около поляната притискайки я към центъра ѝ. Преди да изгасне и последната свещ тя видя какъв бе лъскавият предмет в центъра на поляната ѝ дъхът ѝ заседна в гърлото ѝ. Затича се на обратно, но зрението ѝ още не бе свикнало с обграждащия я мрак, усети някакво движени, завъртя се протягайки ръка и заби ножът. Вдигна очи ѝ се опита да види в какво е забила ножът, беше пропуснала и сега се опитваше всеячески да извади дълбоко забития нож, за да има с какво да се предпази. Който или каквото и да бе планирало това, сега се въртеше сякаш в кръг и не държеше въобще да бъде повече скрито, а вдигаше издайнически шум. Отчаяна тя опря крак о дървото, улови дръжката на ножът с две ръце и напъна силно, острието се изтръгна от дървения си затвор, а тя полетя назад от набраната инерция и то точно на време. Съществото профуча бързо край нея, но отново не предприе нищо. Явно си играеше с нея, но това беше голяма грешка, даваше ѝ време да свикне отново с тъмнината, издаваше местоположението си, а това бе огромно предимство за нея. В следващата секунда всички тези мисли се изпариха от главата ѝ защото опитът ѝ да се задържи права остана безуспешен, хлъзгавата трева я изигра и тя тупна по дупе на земята. Нямаше време за болка, изправи се рязко и застана в центъра на поляната въртейки се в посоката в която се движеше нещото, опитвайки се да предвиди следващия му ход и да го накара да съжалява за това.
            Дъждът сякаш се усили намалявайки още повече зрението ѝ и приглушавайки околните звуци. Сякаш някакво предчувствие я накара да се завърти и да замахне в нищото, ножът премина плавно и леко разсичайки въздухът и завесата от дъжд с леко свистене. Пред погледът ѝ се появиха тъмни и дълги коси носещи се във въздуха следващи безмълвно собственика си. Тя посегна инстинктивно към тях със свободната си ръка, усети копринената им гладкост докато те се изнизваха между пръстите ѝ, завъртя се възползвайки се от инерцията си и замахна отново с острието. Острието мина покрай върховете на косите, тя се завъртя отново прехвърляйки цялата тежест върху единия си крак и се завъртя. Този път мократа земя ѝ помогна ускорявайки маневрата ѝ, тя приклекна леко, улови дръжката и с другата си ръка, а когато кракът и докосна земята се изстреля като пружина напред срещу врагът. Ръцете ѝ бяха максимално изпънати напред, тялото стегнато и готово за сблъсъка, присви очи, острието откри целта си, проникна дълбоко и леко, а след миг се чу оглушителен рев. Тя подскочи назад пускайки ножа, но преди да се приземи нещо я блъсна в гърдите и прекрати скока ѝ поваляйки я на земята. Задраска с нокти в размекналата се почва и заблъска с крака, за да се отдалечи от противника си, но бе прекалено късно. Съществото се приземи върху нея, притисна я с тежестта си, усети горещия му дъх да изгаря кожата ѝ, лапата му се спусна и стисна гърлото ѝ, плъзна се настрани по рамото ѝ проследявайки ръката ѝ и улавяйки я за китката. Дъждът сякаш беше спрял, тя отвори, а погледът сякаш уловен в капан се вгледа в неговите очи, дълбоки и тъмни, спокойни без зъл умисъл или дивост. Спусна поглед надолу по шията му и се спря върху рамото му, там където бе забила ножът. Кръвта бавно се стичаше по острието и дръжката, а алени, големи капки се отделяха сякаш на забавен каданс и политаха надолу където се разбиваха в бялата ѝ риза, впиваха се в нишките ѝ и я оцветяваха в червено. Протегна свободната си ръка назад, улови предметът който я бе накарал да побегне, стисна го здраво, моментът сякаш се проточи безкрайно, мълния разцепи небето и освети лицето пред нея, последва тътенът на гръмотевицата разтърсващ всичко наоколо, а после сълзите и се застичаха от крайчеца на очите ѝ и се сляха с дъждовните капки отцеждащи се от косата му. Опита се да каже нещо, но гърлото ѝ бе прекалено стегнато и пресъхнало, придърпа предметът и се вгледа в него неразбиращо. Беше бутилка от дебело и тъмно стъкло, проблесна нова мълния, отрази се в гладката повърхност и сякаш остана там, след миг цялата бутилка бе обхваната сякаш от сребриста паяжина, стъклото се пръсна на стотици хиляди ситни парченца, а те сякаш изчезнаха в разпръсналата се течност, капките полетяха и западаха досущ като дъжд покривайки кожата и ризата ѝ. Скоро платът беше оцветен в кърваво червено, а тя бе суха, сякаш никога не я бе валяло дъжд. Усети една капка да се стича по устните ѝ, не се стърпя и прокара бавно езика си, притвори очи усещайки стъпчивия вкус на напитката, повдигна ръка и погали лицето срещу себе си, отметна копринената грива която се бе разпиляла над лицата им, плъзна ръка надолу по шията му, както бе сторил и той в началото, спусна я надолу и докосна рамото му карайки го да потръпне, върховете на пръстите ѝ се плъзнаха по острието и постепенно се увиха около дръжката му. Стисна силно, повдигна се нагоре и го целуна изваждайки с едно рязко движение ножът от плътта му. Усети как пръстите му се стягат болезнено около китката ѝ, как дъхът му секва, а устните му се притискат силно в нейните.
            Откъсна устните си от неговите, постави свободната си ръка върху гърдите му и го отблъсна достатъчно далеч от себе си, за да може да се надигне и да допре устни до шията му. Усети бясното биене на сърцето му, което отекваше в пулсиращите му вени и бушуващата в тях кръв, устните ѝ се спуснаха бавно надолу по шията му, захвата около китката на другата ѝ ръка се отпусна, тя подаде езичето си навън и го плъзна по влажната кожа спускайки го надолу към отворената рана. Ръката му се спусна между разтворената ѝ риза и обхвана гърдата ѝ мачкайки я силно, а грубите пръсти чевръсто уловиха зърното ѝ и си заиграха, дразнейки я, с него. Тя потръпна когато усети железния вкус на кръвта, притисна устни към раната и я целуна, когато ги отдръпна щом той потрепери те бяха червени като кръвта му, той се приведе към нея и я целуна страстно, езиците им се сляха, дъхът и се загуби някъде в неговия, изпълни я първичното желание което вече струеше от него. Той притисна отново устните си към нейните притискайки я към земята, извъртя глава нагоре и изрева диво след което устните му се сключиха около шията ѝ, езикът му се плъзна по настръхналата ѝ кожа, тя простена и се притисна в него, обхвана гърбът му с ръце, а когато зъбите му се впиха в нежната ѝ кожа ноктите ѝ се забиха дълбоко в гърба му, пръстите ѝ се стегнаха сякаш инстинктивно, заприличаха по-скоро на нокти на граблива птица впити в плячката ѝ. Тя простена задавено когато зъбите му пробиха плътта ѝ и кръвта ѝ покапа топла и ароматна, погледът и се замъгли когато той засмука жадно от нея.  Отвори очи, погледът ѝ беше замъглен, възбудата му се бе прехвърлила и върху нея, но сякаш нямаше сили да направи каквото ѝ да е. Нещо капна на челото, а после още веднъж, притвори уморено очи и когато нещо мокра тупна още веднъж по лицето ѝ уцелвайки бузата ѝ, тя отвори отново очи, надигна се сякаш по инстинкт и прокара език по раната в рамото му, притисна език и на свой ред впи устни в раната и засмука. Това сякаш не ѝ бе достатъчно, задвижи бързо езика си по раната, а накрая го пъхна в нея карайки го да изреве от болка ѝ възбуда, ръката му се спусна рязко надолу по корема ѝ докато пръстите му не намериха влажния триъгълник между краката ѝ, плъзна ги бавно в нея карайки я на свой ред да простене, а после отново заби зъбите си в плътта ѝ засмука диво. Съзнанието ѝ се замъгли, сякаш хиляди червени воали падаха един след друг пред очите ѝ докато накрая не ги затвори потъвайки в червената тишина.

             Отвори сънено очи и съжали, ярките слънчеви лъчи сякаш се забиха в зениците ѝ и тя инстинктивно вдигна ръка, за да предпази очите си. Простена и се завъртя настрани, а там някой учтиво ѝ протягаше слънчеви очила стиснати внимателно, но сигурно. Взе ги и ги постави бързо, увери се, че слънцето няма как да я нарани през очилата и ги намести с женска кокетност. След миг непознатия постави капела върху непокорната ѝ коса и се пресегна за нещо извън полезрението ѝ. Тя завъртя леко глава и се огледа, пред нея се разкриваше безкрайно езеро блестящо ярко като огледало под слънчевите лъчи, вълните му миеха спокойно песъчливия му бряг, а там където свършваше пясъкът се разстилаше смарагдово зелена трева. Сведе поглед надолу и видя, че е облечена в тъмночервена рокля която така се бе омотала по тялото ѝ, че сега подчертаваше изкушаващите ѝ извивки. Вдигна спокойно поглед нагоре и се вгледа в чистото небе, сви недоволно устни защото тази чистота ѝ напомни нещо. Изви главата си още малко назад оголвайки шия и погледната огромната корона на дървото надвиснала над нея и хвърляща шарена сянка. Инстинктивно докосна шията си сякаш очакваше да намери там нещо, върховете на пръстите ѝ се плъзнаха надолу карайки кожата ѝ да настръхне, но не откри нищо, дори малка изпъкнатинка или синина. Какво ли очакваше да намери, отпусна се назад, а пред нея се появи непознатия стиснал кошница в ръка, постави я пред двамата и зарови в нея. Извади няколко чинии с вкусно изглеждаща храна и едва сега тя усети колко е гладна, притисна леко с ръка корема си, за да възпре мнението му по този въпрос, а през това време той извади панерка с плодове, друга обсипана с разнообразни сладкории и трета с тънки филийки хляб. Сърцето ѝ замръзна когато той извади от кошницата остър нощ и го постави върху покривалото до храната, сякаш нещо я жегна в рамото. Той не забеляза това, нито свъсените ѝ вежди или внезапната пулсираща болка пронизваща главата ѝ. Но когато той извади бутилка с кървавочервено вино сякаш светът се преобърна и завъртя по-бързо. Не знаеше какво става, къде е и защо очаква всичко това да ѝ говори нещо. Затвори очи и се отпусна в обятията му докато той я прегръщаше притеснено, а гласът му притеснен, сякаш идваше от далеч.

            За пореден път отвори очи, този път се изправи рязко и силна и тъпа болка разтърси съзнанието ѝ. Простена и докосна челото си, отвори очи и го видя, надвесен над нея и също поставил ръка на челото си.

Идиот, за малко да ме пратиш отново в безсъзнание – каза му рязко тя, след което протегна ръка и обви врата му, притегли го надолу към себе си и целуна първо ръката му,а когато той я отдръпна целуна нежно и челото му, накрая двамата срещнаха устните си за лека целувка.

Или съм те спасил от стогодишен сън – отвърна ѝ той усмихнат.

Ооол, ела на сам, нуждая се от още някоя целувка – думите ѝ изчезнаха под устните му – и определено чаша алкохол – вметна тя задъхано.

Той ѝ се усмихна и се протегна, след миг извади две винен чаши от кошницата и ѝ ги подаде, взе бутилката и счупи керамичния печат върху тапата, върхът на тирбушона потъна бавно в корка, а после с леко проскърцване тапата подаде и изскочи с тих пукот. Той изчака за момент, след което отсипа бавно от бутилката в двете чаши, постави отново тапата и постави бутилката в кошницата, пое внимателно подадената чаша от ръката ѝ, повдигна я на високо, чашите се докоснаха звънко и леко сякаш допрени за целувка, двамата като по команда свалиха чашите надолу, поеха от аромата на виното, погледите им се срещнаха над ръбовете на чашите и едва тогава и двамата отпиха. Той бавно и преценяващо наслаждавайки се на напитката и вкусът ѝ, а тя повдигна леко глава, вирвайки брадичка, и оставяйки виното да се спусне сладостно по гърлото ѝ лъжейки езика ѝ ту със стъпчивия си вкус ту със сладостта си. Повдигна бавно чашата нагоре, устните ѝ се отвориха съблазнително, езикът ѝ бавно се плъзна навън докато по него покапваха последните капки вино отделяйки се от ръба на кристалната чаша.

Вгледа се отново в чашата, въздъхна, стисна ръка около столчето на чашата и замахна, двете чаши се удариха звънко, пръснаха се на парчета, но вместо да полетят и да се посипят наоколо се завъртяха в някаква невидима вихрушка и образуваха две остриета от заострените и блестящи под слънчевата светлина кристални парченца. Тя се извъртя бърза и гъвкава като котка, замахна с меча си, но той бе също толкова бърз, парира удара ѝ, отскочи спокойно назад и още преди да се приземи изстреля ръката си напред, острието просвистя близо до лицето ѝ, тя вдигна своя меч нагоре и изби неговия далеч от себе си, присви се и подскочи във въздуха, пръстите на краката ѝ се бяха стегнали около тревата и когато тя почувства, че е на подходящото ниво повдигна крак като за ритник, разтвори пръстите си и освободи уловената трева и камъчета, приземи се болезнено по гръб, но набраната инерция я тласна напред, замахна леко с меча очаквайки инерцията да свърши останалото и да посече противника и през корема или поне да улучи бедрото му, но той някак бе предвидил маневрата ѝ и сега стоеше в страни триейки очите си и опитвайки се да пази дистанция от острието ѝ. Това ѝ даде достатъчно време да се изправи, погледна надолу и разкъса роклята си давайки си повече свобода и маневреност, но вместо да остави изподраното парче плат да падне тя уви бързо единия му край около ръката си, застана мирно и зачака атаката му. Той я изгледа преценяващо след което се приближи с една крачка, острието му сочеше земята, ръката му се изви леко, а следващото нещо се случи прекалено бързо дори и за нея, като сън.
            Мечът му се изви рязко нагоре почти отнемайки ѝ времето за реагиране, частиците, които го образуваха, се завъртяха отново образувайки едно по-тънко, но и по-дълго острие, досущ като рапира, тя завъртя меча в ръката си обръщайки го нагоре и оставяйки широката му част да поеме ударът. Двете остриета се сблъскаха а звукът бе като чупене от стотици чаши, върхът на рапирата се пречупи, но той не намали натиска си, тя усети как краката ѝ подават, улови дръжката на мечът с две ръце, неговото острие продължаваше да се чупи и да изчезва в кристален прах притиснато в нейното, гърбът ѝ опря в дървото под което до сега се бе излягала. Той притисна челото си в нейното, на свой ред стисна силно дръжката на собственото си оръжие и натисна още по-силно, устните му се отвориха и той изрева мощно, отново се чу оглушителен пукот и тя видя как от острието ѝ изскача малко парченце, а след миг цялото се разтресе в ръцете ѝ, частиците завибрираха в резонанс и се пръснаха. Дръжката на рапирата му се заби в корема ѝ, а тя опря дръжката на меча си в неговия корем, усмихна се с победоносна усмивка и повдигна ръката си, завъртя я бързо и пред очите му изскочи червения плат, който тя бе намотала там преди малко, тя замахна с ръката държаща безполезната дръжка останала от меча ѝ и заби предпазителя в слепоочието му, захвърли дръжката докато той се свличаше на колене и уви платът около него, стисна двата му края и ги придърпа силно и безмилостно, видя как устните му се отварят в безполезен опит да си поеме въздух, а после как се стискат силно и безизразно. Прекалено късно разбра, че е в обсега му, ръката му бе уловила кракът ѝ и го бе дръпнала рязко изваждайки я от равновесие, хватката ѝ се разхлаби, а тя се озова на земята, той я възседна притискайки я към земята, тя замахна с нокти в опит да издере очите му, но успя само отново да улови парчето плат. Игнорирайки всеки инстинкт в тялото си, който ѝ нашепваше да се защитава, пръстите ѝ се увиха около платът и го пристегнаха, той се наведе към нея, от слепоочието му се стичаше кръв и капеше по лицето ѝ, устните му бяха на сантиметри от нейните, разтворени леко. Ръката му се спусна по шията ѝ карайки кожата ѝ да настръхне, имаше чувството, че я милва, а в следващия момент пръстите му се стегнаха около гърлото ѝ бавно спирайки дъхът ѝ.





Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: greenwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27840
Постинги: 21
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031