Слънцето веднъж залезе

И нивга повеч не изгря

Помръкна моята душа

И радвах се на бледата луна

Но копнеех отново да го зърна

Ден и нощ в едно се сля

Потъна в черно цялата земя

И огънят студен за мене бе

Сърцето си погребах в тъмнина

Поех по лунната пътека

А надменно смееше се тя

Но някъде в тъмата

Срещнах ново слънце аз

От безпътния ми път ме спря

С усмивка нежна мрака тя прогони

И с очи лазурни засрами надменната луна

И дълго край нея аз стоях

Любувах се на земната ѝ красота