Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2014 23:52 - Зимен огън
Автор: greenwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1021 Коментари: 0 Гласове:
0



Беше се привела край камината и наблюдаваше как пламъчета на огъня танцуват весело около цепениците. Наслаждаваше се на приятната му топлина която се разливаше по цялото ѝ тяло. Огънят бе толкова омайващ и сякаш я допълваше. Вратата се отвори и в стаята нахлуха няколко снежинки съпроводени от студения вятър. Тя потрепери. Обърна се и го видя да затваря вратата. Ако тя беше огънят и топлината, той бе ледът и студът, толкова противоположни бяха те двамата. Кестенявата му коса се спускаше на мокри кичури зад гърба му, а по раменете му все още имаше няколко неразтопили се снежинки. Отново бе сложил онази своя безизразна и студена маска на лицето си, но тя виждаше, че вътрешно в себе си се бори с нещо. Докато го наблюдаваше през рамо той вдигна глава и се взря право в нея. Тя усети как от него лъха студ и нищо повече. Погледът му бе някак празен и отвеян, пронизваше я но в същото време не я виждаше. Неволно тя прокара език по напуканите си устни. Тя се обърна бързо, засрамена донякъде от жеста си и започна отново да наблюдава танцът на огъня. Но знаеше, че той стои още там и се взира в нея. Почти физически усещаше погледът му забит в тила ѝ. Опита се да не мисли за него и да се наслади на топлината на огъня. Не успя да чуе кога е помръднал от вратата, но щом усети хладния въздух, който накара косъмчета на тила ѝ да настръхнат, тя разбра, че той е опасно близо до нея. Затаи дъх и зачака, но той просто остави наръча цепеници до камината и я отмина. Тя изпусна дъхът си и се зачуди защо ли той е станал такъв. Спомни си го като малък – щастливо момче, което винаги тичаше с усмивка на лице и някоя друга рана по ожулените си колена. Гласът му винаги се извисяваше над останалия хор от детски писъци, а той никога не спираше да бърбори – разказваше им измислени приказки и истории, измисляше нови и забавни игри или просто полягаше на някоя ограда за да погледа звездите. Какво ли го бе променило толкова, че да се затвори в себе си и от дете на лятото да се превърне в мъж на зимата. Отново не усети, че той е край нея. Едва когато усети приятния аромат на топло кафе забеляза горещата чаша с кафе, тикната току под носа ѝ. Пое я с благодарност и се обърна да му се усмихне плахо. Той вече бе с гръб към нея и се бе запътил към другия край на стаята. Внезапен кураж изпълни сърцето ѝ, дали защото си припомни детството си или заради милият му жест, и тя се обърна да проследи с интерес какво прави той. Беше се навел над един сандък и вадеше кожи и одеяла. Когато на леглото се натрупа достатъчно голяма купка, той бръкна за последно в сандъка и извади едно опърпано одеяло. Заметна го на близкия стол и се зае внимателно да оправя леглото. Когато нареди всички одеяла и остана доволен от видяното, той се отдалечи и приклекна пред един малък шкаф скрин в ъгъла на стаята. Порови малко и измъкна една консерва, погледна я и след като я разклати се обърна към нея:

-          Обичаш ли праскови – попита я той.

Гласът му я сепна и почти я извади от унесът на спомените ѝ.  Вътрешно тя се ядоса на глупостта си, че гласът му ще бъде същият. И все пак откриваше издайнически белези, от миналото които ѝ показваха, че това наистина е момчето от детските ѝ години. Той повтори въпросът си отново и тя успя да смотолеви само едно да. Когато ѝ подаваше консервата, тя случайно докосна пръстите му и установи, че са приятно топли, а не студени както външния му вид. Отвори консервата и изпи сладкия, сок след което изяде бавно и с наслада останалите плодове. Започна да облизва лепнещите си пръсти и отново се прокле колко е вятърничева, той стоеше в срещуположния ъгъл и я наблюдаваше спокойно. Усети как руменината плъзва по лицето ѝ. Изправи се и тръгна към леглото. Събу ботушите си и легна с дрехите си под завивките. Поне ако я бе попитал защо е с дрехите, можеше да го излъже, че ѝ е студено. Сви се в единия ъгъл на леглото и го зачака да легне до нея. Но завивките и огъня явно си вършеха работа и тя постепенно се унесе.

Посред нощ се събуди от странен шум. Ослуша се и не чу нищо. Тъкмо се унасяше отново в топлата прегръдка на съня, когато го чу отново. Стенание, вопъл като ранено животно. Надигна се леко, за да види източника на тези звуци. В стаята беше тъмно, като се изключи слабият огън който вече догаряше в камината. Стонът се повтори и тя побърза да притегли завивките до брадичката си. Прокълна се на ум за слабостта си и се огледа отново. Тогава съзря купчината пред камината. Купчината се размърда леко и простена отново. Това сигурно беше той, помисли си тя. Насили се да остави топлото и уютно легло и тръгна внимателно към него. Той се бе завил с протритото одеяла и бе легнал на кожата край камината. Завивката отново помръдна и се свлече бавно откривайки голото му рано и част от голия му гръб. Тя въздъхна тихо и се доближи към него и тогава го съзря, малкото вълче сгушено в прегръдката на огромния мъж. На лицето ѝ постепенно разцъфна усмивка, разбрала че той не се е променил чак толкова – все още беше онова малко момче, което искаше да помогне на всички. Щастието ѝ се допълни и от саможертвата му да остане тук на студът, пред това да легне при нея и да я притесни. Кутрето зави отново и тя го похвана внимателно с ръце. Притисна го до гърдите си и го залюля. Зашепна му за лятото и как не трябва да вие, за да не събуди спящият мъж. Кутрето постепенно се унесе от думите и топлина ѝ. Тя го остави внимателно до огъня и тихо се върна до леглото. Взе няколко завивки и ги положи внимателно върху него. Прибута кутрето под завивките  и се шмугна отново в леглото. Сега то ѝ се струваше прекалено голямо, студено и празно, а сънят все ѝ бягаше. Накрая стана нетърпеливо, сграбчи още няколко завивки и се отправи към камината. Огънят бе изгаснал и сега жаравата тлееше тихо. Разстла завивките и легна също до огъня прегърнала кутрето. Но сънят отново не я спохождаше. Придърпа се малко по близо към полуголия мъж или поне тя искаше да бъде така. После отново и отново, докато гърбът ѝ не опря в голите му гърди. Наметна завивките върху двама им и прегърна кутрето. Усети приятната му топлина и равномерното му дишане. Той се размърда в съня си и дясната му ръка я прегърна. Тя не помръдна, но след миг установи, че допирът до него ѝ харесва. Постепенно се унесе, а усмивка се изписа на лицето ѝ. В тъмнината, опрял лице в косата ѝ се усмихваше и той…




Тагове:   хижа,   огън,   сняг,   сън,   зима,   чувства,   Кожи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: greenwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27843
Постинги: 21
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031