Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2014 13:38 - Котешки сън
Автор: greenwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1160 Коментари: 0 Гласове:
0



Слънцето се подаде над хоризонта и първите лъчи прорязаха мрака. Примижа с очи и се протегна лениво. Ноктите ѝ се впиха в пухената възглавничка. Мракът вече победен от първите лъчи бягаше панически от все по-уголемяващото се слънце. Скоро лъчите му, достигнаха и до нея и я погалиха нежно. По тялото ѝ и се разля приятна топлина и я накара да притвори очи от удоволствие. В гърдите ѝ се надигна някакво особено чувство и тя се чу как мърка тихо. След миг наостри уши. Господарят ѝ се беше събудил. Само по шумът от движенията му разбираше къде е и какво прави. Чу шумът на течащата вода. Протегна се за последен път и с бавни и грациозни движения се отправи към стаята му. С един единствен елегантен скок се намери на леглото му. Легна на възглавница му, която още пазеше формата на главата му и неговата топлина, и се намести удобно. Замърда лениво опашка и изчака да спре шумът от водата. Замърка отново, този път по-тихо.

Господаря ѝ се беше надвесил към огледалото опрял ръце на мраморната мивка. Чуваше как капчиците вода се стичат по тялото му и падат по пода.   Той остана още малко врян в огледалото, след което въздъхна и тръгна към спалнята. Не носеше нищо и тя за кой ли път проследе как мускулите му се движат и опъват стегната му кожа. Движеше се плавно и с някаква хищническа грация. Ако някога му се наложеше да ловува определено щеше да е на върхът на хранителната верига. Тя си пое дъх и си припомни скорощния лов. Дебненето и криенето по сенките, мирисът на жертвата ѝ, нетърпението да впие зъби в шията и насладата от уловената плячка. Леко поклащане я измъкна от транса ѝ. Тя завъртя глава и го видя полуоблечен да седи на леглото. Защо трябваше да крие такова прелестно тяло всеки път, недоумяваше тя, когато го виждаше в дрехи. Господарят и отново се беше загледал на някъде, но сякаш не виждаше. Тя замърка по-силно и го прикани да ѝ обърне внимание. Той я погледна и разтегли устни в почти незабележима усмивка. Изправи се и взе преметната през стола тениска. Тя се протегна погледна господаря си отново и реши, че дори с тези дрехи, силата която излъчва тялото му си личи. Остави удобната възглавница и се приземи безшумно на пода. Тръгна след него и започна да минава между краката му. Той я забеля и запристъпва по-бавно. Стигнаха кухнята. Тя се облегна на шкафа и се заотърква, докато той отвори хладилника. Извади туба с мляко, поразтърси я, след което отвори капачката и отпи няколко глътки. По устната му се стече една единствена капка и падна върху пода. Тя се доближи и я подуши. Замърка отново. Той отдели шишето от устата си, и я погледна. След това се пресегна и взе една купичка от близкия рафт. Напълни я почти до горе с мляко и я постави на пода пред нея. Тя сведе глава и подуши млякото. Протегна езиче и облиза муцунката си, след което подуши млякото отново и зализа. Не откъсваше очи от господаря си. Той се бе подпрял на хладилника и я гледаше със студените си очи. Бавно, почти хипнотично той протегна ръка и започна да се навежда към нея. Козината ѝ настръхна, почти усещаше силната му, но нежна длан върху главата си. Изведнъж звънецът звънна и той се изправи рязко, без да я докосне дори. Тръгна към вратата.

Чу да се разменят непознати за нея думи и звуци, след което господаря и нахлузи набързо обувките си, наметна се е якето си и излезе. Тя остана все така приведена над купичката с мляко. Господарят ѝ, това странно голо животно, я учудваше всеки път със своите действия. Ставаше рано сутрин и изпълняваше едни и същи ритуали, след което забързан хапваше нещо и се губеше по цял ден. Вечер когато мракът отново да нaдвиеше светлината и слънцето се скриеше посрамено зад хоризонта, той се връщаше и се хранеше като за трима. След което лягаше в леглото си, а тя се сгушваше до него. Понякога той стоеше на терасата и се наслаждаваше на последните топли милувки на слънцето, но това беше рядко. За това тя толкова ценеше времето прекарано с него. Когато той излизаше да върши своите неща тя правеше същото. Остави купичката, наполовина пълна или празна, зависи как я погледне някой и се отправи към балкона. Слънцето вече се бе вдигнало в небето и се перчеше гордо с победата си, като разпръскваше благодатните си лъчи навсякъде. Примижа отново от топлия им допир, след което с един преценен скок се покачи на перилото, а от там на близкото дърво. Избра си подходящо място, където сянката да не бъде нито прекалено гъста за да ѝ е студено, нито прекалено рядка, за да я залеят слънчевите лъчи. Отпусна се лениво и хвърли последен поглед наоколо, за да се увери, че никой не бия е притеснил. Затвори очи и отпусна съзнанието си. Усети птиците в небето, след това хората в околните сгради, а накрая и мравките които пъплеха в основата на дървото. Протегна се и докосна съзнанието на една от птиците. В миг стана много лека и усети как вятърът я носи. Отвори широко очи и видя къщата на господаря си. След което и дървото на което се бе излегнала. Светът изглеждаше много по различен, през новите ѝ очи, много по цветен. Размаха криле и се издигна на високо, след което рязко се спусна надолу и пак се издигна. Харесваше ѝ да се носи по въздушните течения. Забеляза няколко ситни точици по сивата земя и се спусна към тях. Това бяха същества като господаря ѝ, но много по-малки и сякаш много по-раними. Пресегна се към една женска и навлезе изключително лесно в съзнанието ѝ. Мислите на момичето бяха изключително разбъркани, но всички говориха, че си е харесала един слаб мъжки от групата. Реши да ѝ помогне, прочисти гърло и измялка страстно и гърлено, както когато искаше господарят ѝ да и обърне внимание. Цялата групичка се спря и се загледа в момичето. Тя я накара да се приближи до него и отново измърка, но този път тихо и гърлено, за да го чуе само той. Излезе от съзнанието на момичето и се понесе отново волно в небесната шир.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: greenwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27846
Постинги: 21
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031